През октомври 2024 се навършват 10 години от кръщаването на астероид 52292 на името на знаменития български диригент.

България притежава неповторим потенциал. Въпреки трудностите, пред които е изправен, творческите умения и способности на българския талант резонират на световната сцена. И все пак, малко са българите с успехи и признание не само в международен план, но и в космически. В този контекст, пример за неповторима отдаденост и стремеж към иновация е един от най-влиятелните български диригенти и съвременни будители, известен със своето изключително майсторство и вдъхновяваща артистична визия – Йордан Камджалов.   

Наричат го „най-перспективния млад диригент на XXI век“. „Магьосника на пулта“. Факт е, че Маестро Йордан Камджалов, определян още като диригента-философ, е единствения жив българин, на чието име е кръстен астероид в Слънчевата система.  

Астероидът 52292 Kamdzhalov е открит на 10 октомври 1990 година от астрономите Л. Шмадел и Ф. Бьорнген, а тази година се навършват 10 години от един забележителен момент в българската културна и научна история – кръщаването на малката планета – астероид 52292 – на забележителния Йордан Камджалов. През 2014 година даровитият диригент официално получава признанието от Международния астрономически съюз и НАСА, които в официалния си сайт  заявяват, че „Той свързва света на музиката с очарованието на вселената.“ Този цитат подчертава особения символизъм в именуването на астероид на негово име – признание за човек, чийто творчески порив надхвърля земните граници и се простира в безкрая на космоса. Йордан Камджалов казва, че „вътре в света на музиката има толкова много нива, толкова много октави, толкова много пространство – точно както в необятната вселена.“ 

Интересът на Маестрото към астрономията се заражда още в детството му. В интервю от септември 2024 г. за българския подкаст LIMITLESS, той говори за спомен от ученическите си години, когато изнася клавирен рецитал в читалище в Търговище – родния му град. Потънал в мисли и притеснение, той стои зад кулисите с учебник по астрофизика в ръцете си, давайки си сметка за безпредметността на притеснението си на фона на мащаба на космоса – „…това толкова ме успокояваше, че аз съм нищожен – не може на тази ултра малка планета, някой да направи прекалено голяма грешка…“ Маестрото споделя убеждението си, че разбирането за пълния мащаб на микро и макро света може да бъде лечебно, а пълното преклонение пред тези две траектории представлява цел, функция  и шанс на човешкото съзнание.